Жеравите отлитат на юг

„Вълнуваща история за тихата жестокост на любовта. Книга за спомените, сбогуването и отношенията между бащи и синове, както и между бащи и кучета. Лична разказка за всеки, който е трябвало да се раздели с родител…“
Фредрик Бакман,
автор на световния хит „Човек на име Уве“

Животът на Бу достига своя край. Въпреки това, времето остава едно от малкото неща в неговия живот – безкрайни дни, които преминават един след друг, като само появата на хората около него нарушава монотонността им. За щастие, компания му прави Сикстен. Проблемът обаче идва от страна на сина му, който настоява кучето да бъде отделено от стареца поради невъзможността му вече да се грижи за него. Страхът от загуба на последния си приятел подтиква Бу към последна битка срещу неизбежното и го кара да преразгледа живота си – включително изгубената любов към Фредерика и начина, по който е изразявал чувствата си през годините. Той стига до примирение със съществуващата тишина в живота му.

Как може нещо толкова естествено като семейството да бъде толкова сложно?