Балада за изгубените планини

През 1991 година Лео, студент по история в малкия град Сардзана в Лигурия, прекарва времето си в решаване на кръстословици и игра на шах с пенсиониран съдия. Но един ден съседът му го въвлича в неочаквано приключение – той трябва да разкрие какво е станало с приятеля си Малертис, антиквар, който е оставил загадъчни послания около изчезването си.

Следите от водят до София и Солун, минават през забравена мраморна кариера и сефарадско гробище. Там открива вихрушка от балканска музика, темпераментни художнички и колекционери на икони. Разгадаването на тайната изглежда свързва Малертис с друг човек – Аурелио Делфи, италиански поручик от окупационната армия в България. През 1919 г., след като се влюбва в еврейката Вида Брокамо, той е принуден да избяга планините.

Двете разследвания и две любовни истории – неуспешната на Аурелио и опустошителната за Лео в България – преплитат сюжетните линии през целия ХХ век.

Впоследствие идват разочарованията: нито жените, нито обучението са чудесата, които сме очаквали. Любовта поглъща годините ни; после ти обръща гръб и изисква правото да бъде винаги на нейна страна. Историята не ни предпазва от повтаряне на ужасните грешки от миналото. Все пак именно тези страсти движат живота напред, придавайки му смисъл; те представляват единственото истинско поетично алиби.

Данило Манера работи като професор по испанска литература в Миланския университет; той е писател, литературен критик, преводач от различни езици и журналист със специализация върху културата и пътуванията. Има множество публикувани романи, сборници с разкази и пътеписи зад гърба си. Подготвял е редица италиански издания за испански автори както класически така й съвременни творци. Завършил „Славистика“ под ръководството на известния българист Джузепе дел‘Агата с дипломна работа за Йордан Радичков; през 1984 г. печели наградата „Leone Traverso“, която отличава младите италиански преводачи за първи публикувани произведения благодарение на преводa си на разкази от Радичков. Освен него Manera има заслуги за преводи на произведения написани от Емилиян Станев , Николай Кънчев , Максим Максимов .