Окапалата шума

Романът е създаден през 1954 година, когато Габриел Гарсия Маркес е бил на 27 години. Това представлява неговото дебютно произведение и първата публикувана книга изобщо.

Той е и първият роман, в който се появява прочутото Макондо – мястото, което авторът обожава и споменава в много от следващите си творби. Дори когато не го нарича с името му, читателят лесно може да разбере за какво става дума.

Произведението съдържа 11 глави и разказва историята на четиричленно семейство: стар полковник от войните, новата му съпруга, дъщеря им и внуче. Действието започва 25 години преди основния сюжет, когато френски лекар пристига при тях с препоръчително писмо от главния интендант на Атлантическото крайбрежие по времето на Хилядодневната война (1899–1902), полковник Аурелиано Буендия. Полковникът приема лекаря да живее у тях. (С усещането за бавен приближаващ звук можем да усетим как „Сто години самота“ вече се задава.)

Времевата структура на романа обхваща само няколко часа – от момента на смъртта на лекаря до изпращането на ковчега към гробището. Разказването се извършва чрез тримата основни персонажи: полковника, дъщерята и внука му. В техните монолози са вплетени словесни откровения от други герои, а те самите включват кратки диалози и реплики от различни участници в сюжета. Творбата изобилства със събития характерни за стила на Маркес да маневрира във времето с множество действащи лица.