Посланичката

Успешен драматург осъзнава, че животът му е неимоверно объркан между професионалните ангажименти и личните отношения с жена си, любовница и дъщеря. Въпреки това, изходът не е лесен: от една страна той сам усложнява ситуацията си, а от друга - никой не получава втори шанс в живота. Художникът заминава за селската си къща под предлог да остане само ден-два, но там открива ново вдъхновение и любов, които обаче му пречат да се върне към първоначалното си занимание. Между него и приятеля му остава недоизказан разговор – един загадъчен мост между тях. Приятелите са четирима: професорът с жена си, сестра му и нейният съпруг; те крият все по-дълбоки тайни помежду си. Само един член на компанията може да съедини разкъсаната вселена със слепата надежда за смисъл в любовта.

Тримата новели в тази книга (Хроника на едно пропадане, Разговорът и Посланичката) представляват модерни притчи относно самотата в нашия претрупан свят. Людмил Тодоров наблюдава своите персонажи с фин стил, преминавайки през времеви пластове – минало и настояще, общество и вътрешни конфликти, хумор срещу драма – като предлага поглед от високо над нашето малко битие.

Кристин Димитрова споделя своята почит към Людмил Тодоров: "Обичах го заради неговия безграничен талант както на режисьор така и писател; той беше уникална личност — силна или уязвима одновременно." Александър Морфов добавя как е научавал важни уроци от него — какво да прави или избягва.

Людмил Тодоров (1955-2023) завършил Английската гимназия Гео Милев в Русе през 1982 г., после продължава обучението си във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов специализирайки Кинорежисура при Георги Дюлгеров и Младен Киселов. Бил е сценарист и режисьор на осем игрални филма като „Любовното лято на един льохман“, „Приятелите на Емилия“ ,„Емигранти“ ,„Шивачки“, „Миграцията на паламуда“ сред други творби. Автор е на два сборника с разкази плюс няколко романа . Носител e на Националната награда за българска художествена литература Хр.Г.Данов през 2013 година.