Смяна на оптиката

Романът "Смяна на оптиката" разглежда раздвояването на човешката личност, но не в медицински контекст, а като характерно качество за всеки от нас. Сюжетът следва тридесетгодишна жена с високи стандарти както към себе си, така и към другите, което затруднява живота ѝ в общество с ниска социална структура и морални недостатъци.

„Защо мисълта за бедността на ежедневието ме преследва толкова настойчиво? Дали е защото в момента разсъждавам като баща си, който се опитва да избяга от рутината чрез самоизолация? Но какво друго имаме ние освен всеки един ден тук? Дори когато умът ни лети свободно из пространството, ние сме здраво приковани към него. За да намери нужното пространство между себе си и света, татко стана отшелник. Напротив, мама е напълно потопена в ежедневните задължения. Тя наблюдава света отвътре; той - отвън. Аз правя и двете едновременно. Това ми носи постоянна несигурност.“
Из книгата

Людмил Тодоров е автор на два сборника с кратки истории и пет романа, сред които „Шлеп в пустинята“, „Разглобено лято“ и „С череша се задави косът“. Носител е на наградите Христо Г. Данов и Златното перо.