Доктор Живаго

През 1955 година Борис Пастернак завършва своя забележителен роман „Доктор Живаго”, който обаче не получава разрешение за публикуване поради неопределената позиция на автора спрямо Октомврийската революция и последвалите промени в страната. Две години по-късно, през 1957 г., ръкописът е изпратен извън границите на СССР и е издаден от италианското издателство „Фелтринели”. През 1958 г. Пастернак печели Нобеловата награда за литература, но под политически натиск е принуден да я откаже. Скоро след това започва разрушителна кампания срещу романа, наречена "антисъветски" и против "предателството" на неговия автор; скоро след тези събития Пастернак умира в Переделкино.

В Съветския съюз романът „Доктор Живаго“ бива публикуван посмъртно едва през 1988 година.

Творбата, написвана между 1945 и 1955 година, обобщава творческия опит на писателя и представлява реализирането на идеята му да напише мащабно произведение относно Руската революция (1917) и Гражданската война. Той разглежда съдбата на руската интелигенция сред историческите катаклизми в Русия от началото на XX век до Втората световна война. Чрез прозата си Пастернак изгражда сложна картина на нравствения и духовния живот от тази епоха, като се занимава с дълбоки аспекти на човешкото битие: тайнството около живота и смъртта, въпросите за вярата, връзката между личността и културата както и неизменните течения в историята; обсъжда ролята на изкуството при преодоляването на дисхармонията породена от войната и революцията.

Според акад. Лихачов „Доктор Живаго” може да бъде описан като поетична изповед или “лирическа автобиография”, където самият Борис Пастернак разказва историята за душевното си пътешествие – духовната хроника на своето поколение.