Върху етногенезата на албанците, каракачаните, куцовласите и румънците

В тази книга са изложени основните теории относно неясния произход на албанците, каракачаните, куцовласите и румънците, както и общото между тях. Обсъждат се многобройни недостатъци на най-разпространените хипотези за техния произход. Основният проблем е, че в тези теории славяните единствени се считат за външни заселници на Западните Балкани през Ранното Средновековие. Книгата представя множество доказателства, които позволяват корекция на този пропуск.

Много съвременни изследователи оспорват старата широко разпространена теория, според която албанците (известни като шкиптари) произлизат от малка част от античните илири. Тази хипотеза е предимно езикова и противоречива; твърди се, че споменаваната група илири е била значително латинизирана и славянизирана, но все пак останала незасегната от влиянията на старогръцкия език и от големия поток нашествия по време на средновековието – готи, хуни, авари и прабългари. В настоящото проучване са изброени 12 съвременни научни открития от различен характер (историографски, археологически), които поставят под съмнение валидността на тази теория. Представени са 40 думи с източно-иранска етимология в албанския език; 43 двойки когнати между албански и осетински плюс още 12 тройки когнати в албанския, осетинския и унгарския език. Това явление може да бъде обяснено с наличието на значителен източно-ирански компонент - масагетските влияния при осетинците и аварските при унгарците.

Съществуването на много термини с религиозен контекст в албанската лексика показва паралели със сходни термини в прабългарския: например „бог” (Hyj), „душа” (Ah?), „глиган” (Dos?), „дракон” (Beirojn?) , „овен” (Dak), името Юпитер (Enjte) и терминът за плитка коса върху бръсната глава (?epe).

Тези данни ни дават основание да предложим нова хипотеза относно субстрата и суперстрата във формирането на новия народностен тип шкиптари през средновековието. Античното местно население следствие от посочените инвазии наред с новопристигналите славяни играят ролята на субстрат за образуването нa новия албанец; а кутригурите - масагети представляват суперстратът чрез своеобразното си влияние над местната култура.

Етногенезата при каракачаните και куцовласите протича главно в Южна Епир през средновековието като включва местните кутригури ("номади"). По-късно част от тях мигрира към Мизия през края на X век участвайки активно във въстанието около Търново през 1185 година. През XIII век те преминават североизточно до река Дунав ставайки основоположници за бъдещата румънска идентичност."