Върху етническия произход на Св. св. Константин и Методий

Книгата „Върху етническия произход на Св. св. Константин и Методий“ предлага нова перспектива за задълбочено проучване на родословието на светите братя. Произходът им обикновено се свързва с гръцкото или славянското население от техния роден град Солун, Византия. Съществуват твърдения, че баща им Лъв е бил мигрант в Солун, а неговият собствен баща принадлежал към царския двор, но е бил изгонен поради предателство. Тези факти често остават незабелязани или неправилно интерпретирани. Например, има хипотези, според които дядото на светите братя е български боил, който избягал от езическа Плиска в Солун след конфликт с български владетел.

Настоящата книга разглежда дядото по мъжка линия като византийски благородник близък до императора, който е изпратен в изгнание в Солун заради предателство – факт, който може да доведе до открития относно документални доказателства за него. Житията на светите братя предоставят информация за съставяне на ориентировъчен портрет на техния дядо; приемаме го за Константин Воилас – византийски патриций при императрица Ирина (797-802). Вероятно той е низвергнат към края на нейното управление и принудително изпратен в изгнание.

На базата на достоверна информация мнозинството учени смятат патриция за гърцизиран потомък от прабългарската фамилия Воилас (Боилите), която била заселена от византийските императори в провинции като Витиния и малоазийска Мизия наред с други българо-славянски групи от Горна Тракия. Известният византийски монах свети Йоаникий Велики (754-846) също произхожда от този род и получава почести както сред гръцката православна църква така и сред българската.

Счита се още, че подобно на светите братя техните ученици Климент и Наум са били родени среди гърцизираните българи и славяни от малоазийска Мизия и вероятно монаси във Света гора около планината Олимп - най-вече манастир „Св. Полихрон”. Представени са сведения също така че дядото Константин Воилас би могъл да бъде идентичен с известния епископ Константин от Котрагия край Охрид през младостта си; именно там той участвал в мисии по християнизиране между 783-784 година.

Тази мисия вероятно влиза под покровителството документа наречен "Солунска легенда" или "Брегалнишка мисия". Фактът потвърджава описанията в житието на Св. Константин Философ относно влиянието му върху образованието му — особено що касае създаването както на глаголицата та преводите na свещени текстове както й формирането нa новославянско-булгарский език Кирило-Методиев .

Друг важен прабългарин - княз Борис-Михаил , управлявал България , адаптира азбуката предложена oт Св .Константин Философ i спомогнал разпространяването нa Кирило-Методиевскогo езика cред новопокръстения народ a после i сред другитe схизматични източнопавлови народи .