Птица със страх от високото

Стихотворенията на Катя впечатляват с изненадваща смелост в описанието на живота, поднесени по уникален начин – остро и странно задъхан. Наистина се зарадвах!
Иван Теофилов

Вълнуващото писане е упорито и в неговата деликатна категоричност „въображението да умираш всеки ден по нови и различни начини“ отразява болката от постоянното раждане наново – с „мозък без почивка и сърце без дъх“.
Йордан Велчев

Поезията на Катя Димитрова е необичайна птица не защото се страхува от височината, а понеже ценните неща неизменно носят известна странност. Темата за страха присъства в книгата, но той винаги остава близо до светлите чувства – любовта, грижата, надеждата. Лирическият персонаж размишлява как да се справим с преходността на тези именно неща, които копнеем да видим вечни. Но не предлага отговори. Сякаш е усвоил урока на Мая Анджелоу – че птицата пее не защото има решения, а защото носи песен в себе си.
Иван Ланджев