Плач по всички жени преди мен

Как се създава литература и как се живее, когато всичко изглежда сбъркано? Когато плачеш не само за себе си, а и за жените преди теб – може би те тъгуват през твоите очи. Стихосбирката на Катя Димитрова е определена като дебют, но в нея има дълбочина; нейното творчество носи както болка, така и ирония. То успява да бъде едновременно романтично и остро, уязвимо и смело. Възторжено ми е да откривам такова писане – книга, която предизвиква размисли.

Георги Господинов

Преди повече от десет години прочетох първоначалните стихотворения – сега не ги намирам в тази колекция, знам че Катя е оставила думите си да узреят преди този впечатляващ дебют. Нейният стил представлява силно женско изразяване: той почита традицията, но също така я преосмисля извън нейните рамки. Изглежда сякаш една междупоколенческа сълза запълнила окото на поезията всеки момент ще потече надолу. Този плач притежава красота.

Йорданка Белева