Тайната история 550 г.

Уважаеми читателю,

В ръцете си държиш произведението "Тайната история" от Прокопий Кесарийски. Използваното издание е: Procopii Caesariensis Opera omnia Rec. J. Haury, G. Wirth, публикувано в Лайпциг между 1962 и 1963 година - Том 2: De Bello Persico, De Bello Vandalico; Том 3: Historia arcana. Настоящият текст представлява български превод на третия том от това издание и е сравнен с българската версия на Иван Генов, отпечатана през 1983 г. от издателство Народна култура в София, като не са открити смислови различия.

В трите си книги Прокопий описва войната на Източната римска империя при управлението на Юстиниан срещу готите в Италия, вандалите в Африка и персите в Азия като непосредствен участник и наблюдател, което прави тези произведения ценни исторически извори. В четвъртата книга той предоставя уникална информация за строителството по времето на Юстиниан. Писатели под диктатури често се сблъскват със същата трудност - както казва самият Прокопий "...когато животът ти зависи от волята на диктатора...", трябва да бъдеш много внимателен с думите си. Затова тези четири книги съдържат множество похвали към главния герой Белицар и "мъдреца" Юстиниан. Въпреки това обективният наблюдател Прокопий не пропуска да спомене последствията от необмислени или алчни действия, интриги и коварство.

Настоящата книга обаче е публикувана по желание на автора след неговата смърт и представлява остроумна критика към режима установен от император Юстиниан и императрица Теодора. Ако тя беше единственият такъв текст за онова време, бихме я разглеждали просто като злобно обвинение срещу героите без особено значение. Но не е така - например книгата на Амиан Марцелин предхожда тази работа с ярко описание на упадъка във нравствеността след II век в Империята, което буди отврат у морално настроения читател; а настоящото произведение логично продължава критичния поглед върху обществото според Амиан Марцелин.