Българите мохамедани

Българите мохамедани, т.е. мюсюлмани в България и извън нея, които говорят български език, са били обект на множество исторически изследвания от страна на различни български и европейски учени. В историческата и етноложка литература от втората половина на XIX век се утвърдило названието "българи мохамедани", което постепенно започва да доминира в българската историография. Авторът на книгата предпочита именно този термин и го използва също така в географските текстове. Както ще видим от ранните писмени документи, той е бил употребяван и в европейската литературна традиция през същия период, което допринася за неговото признание.

Съвременното название "българи мюсюлмани" може да бъде правилно откъм религиозната си стойност, но не е най-подходящо тук, защото термина "българи мохамедани" вече има установено значение както в историческите трудове, така и във всекидневния разговорен език. Опитът за актуализиране чрез новото название рискува да размие идентичността им сред другите мюсюлмани у нас; освен това някои потомци на тези българи вече се самоопределят като християни.

Терминът "българи мохамедани", който има дълга история зад себе си - над сто години - предоставя ясна информация относно верската принадлежност на тези хора. В миналото думата „мохамеданин“ е означавала едно и също с „мюсюлманин“ както в българския език, така и в основните европейски езици.

Книгата разглежда събития от времеви период, когато терминът "българи мохамедани" е бил широко разпространен; почти всички европейски извори по темата ползват думата "мохамеданин" със значението на модерното „мюсюлманин“. Освен това този термин запазва уникалността на тази група от население и я отличава ясно от останалите мюсюлмани у нас благодарение на техния специфичен език, фолклор и народни практики.

Някои автори по-рано наричат общо това население "помаци", но първоначално това име важало само за малка част живееща предимно северно от страната. В южните райони пък са известни други названия като “ахряни”, “торбещи” или “мърваци”. Напоследък определени автори – особено такива с политически нагласи – опитват да възродят остарялото название “помаци”, което макар че има своята роля в историята ни звучи архаично при описването на цялостната група българомусулмания.

Книга “Българите Мохамедани” попада под категорията историческа литература , която обсъжда тематики свързали се с католици или протестанти сред нашето население . Няма основание за опити за актуализиране или конюнктурна промяна върху утвърдените названия спрямо наши сънародници независимо от тяхната религия; достатъчно би било просто да ги наречем българи без добавяне към тяхното верско обозначение.
Стоян Райчевски