Българите в световните хроники 1920-1925

В настоящата книга както критиците, така и привържениците на нашия народ са единодушни по отношение на факта, че на Балканите живее уникален и непобедим народ. Въпреки това, победените и избрани нации имат свои вечни врагове. Може би е уместно да се добави и безчестие! Защото воюва ли се с произволен народ по същия начин като с българския? И може ли толкова сложна разруха да бъде организирана за незначителен народ отвътре и отвън? Такова поведение към нас изисква дълбока омраза, натрупвана през вековете! Или враговете ни са загубили контрол над себе си или пък от българската страна са получили осезаем удар. След подобна интензивна враждебност не трябва ли да се запитаме: Научихте ли се да оценявате препятствията? Тази мъдрост беше предадена от Н. Рьорих на човечеството от древните хималайски земи, където все още светят угарки от нашата недокументирована история. В последно време безотговорно твърдим, че историята е приключила; но вероятно този край ще бъде забавен или самата история няма да следва старите граници, тъй като фронтовете преминават през индивидуалността на всеки човек - който става войник, главнокомандващ или защитник на народа едновременно. Това представлява нови изпитания за нашата арийска природа. При тях всяка личност, която предава себе си, предава своя собствен народ; а всеки човек, който предаде народа си - предава и самия себе си!