Съчинения / Йордан Йовков

„Световни разказвачи - от Бокачио до Алфонс Доде - могат да бъдат допълнени с по-късни автори, но те притежават само едно или няколко от качествата на Йордан Йовков. Не бих преувеличил, ако кажа, че не съм срещал друг писател, който да е обединил в себе си всички тези качества... Може да се смята за сериозен пропуск от страна на учредителите на Нобеловата награда, че не са открили Йовков; това е загуба не за него, а за тях." Това споделя турският професор Сабри Есат Суявушгил. Какво мислим ние българите относно Йовков? Ако направим списък с негативни и положителни оценки към писателя, ще станем свидетели на нов срам. Режисьорът Масалитинов отбелязва във връзка с постановката „Албена" от 1930 г.: „Спектакълът имаше успех сред зрителите, но критиката беше неблагоприятна. Критиците бяха драматурзи и усетиха в лицето на Йовков опасен конкурент; затова опитаха всячески да го отклонят от театралното творчество и вместо това възвеличаваха неговия белетристичен талант." Този цитат показва един вид оценка – двусмислен комплимент.

Нека продължим разговора за Йовков и Нобеловата награда в контекста на България. Все още съжаляваме за липсата на Нобелов лауреат у нас. Между хората със завист има такива, които жадуват наградата; много обаче считат, че причината тя да ни избягва е незнанието им за нашия народ и национален характер. Но подобно твърдение не е вярно – реакциите към творчеството на Йовков доказват обратното: той впечатлява още със „Старопланински легенди“ (1927 г.) именно чрез ясно изразения български дух. Професор Артуро Крониа (италиански славист) казва: „В неговото изкуство има една отличителна черта… това е българинът. Тази характеристика придава сила и вдъхновение на цялото му творчество.” /…/”
Йордан Каменов