Историята на една любов; Ч. 2

"Четири месеца преди да си отиде, майка ми беше облечена в цветния си пеньоар. Седеше на любимото си място на дивана, под голямата снимка, на която сме заедно – аз, баща ми и тя - от лятото на 1946 година. Вероятно това е било единственото щастливо лято в техния живот.

Тя се съгласи да я заснема с видеокамерата; сега смятам, че вероятно е усещала наближаващия край. Четири последователни следобеда идвах при нея. Включвах камерата и я слушах внимателно, като понякога й задавах въпроси.

Телефонът често звънеше и ни прекъсваше. Асен, синът ми, влизаше – търсеха го от „Монитор“, където все още работи като кореспондент. Един ден доведохме Тамарка – дъщерята на малкия ми син Недялко - в количката; тя беше само три месеца и мама я видя за първи и последен път. Своята единствена правнучка родена точно през годината на смъртта й."