Самоличност

Жан-Марк е в сън. Изпитва страх за Шантал и я търси, като бърза по улиците. Накрая забелязва как тя върви с гръб към него и се отдалечава. Той спринтира след нея, зовейки я. Още малко му остава да я настигне, но когато тя се обръща, Жан-Марк остава шокиран от лицето й – непознато и неприятно. Въпреки че това е неговата Шантал, той вижда само чужд образ на любимата си жена и чувството е ужасно, непоносимо жестоко. Прегръща я силно и ридае: „Шантал, моя мила Шантал!” Повтаря тези думи сякаш чрез тях желае да възвърне изгубеното лице на своята любима и нейното истинско Аз.