Измамите на нощта

Ядоха съвсем малко, почти нищо. Макар че порциите бяха по-големи от обикновено – за това се беше погрижил един старателен надзирател – храната беше гореща и всяка хапка пареше като жарава. Известно е, че загубата на апетит често съпътства последните вечери преди изпълнение на смъртна присъда. Тъй като екзекуцията трябваше да се случи рано сутринта на следващия ден, баронът не можеше да сдържи гнева си спрямо лицемерието на тези, които предлагаха ненужни лакомства на осъдените, подсилени от мисълта за неминуемата им гибел.
– Смъртта гладен стомах не е красива – оплакваше се той. – И то в такъв ран час!
Когато слънчевите лъчи те привлекат повече...
Салимбени го подкрепи със своя характерен поетичен стил:
– Всъщност вечерята при залез ще бъде по-добре. Полуздрач, ниски облаци с кървав цвят и виолетови сенки, които тиха канят към покой. По този начин ще си помислим, че безцеремонно ни прогонват.
Войникът мълчеше и гледаше обувките си; бе повдигнал яката на ризата си сякаш му беше студено. А Нарчизо тихо промълви:
– Какво значение има дали е вечер или сутрин? – не успя да се сдържи и започна да плаче.
Крепостта остава единственото населявано място на острова. Казваме „остров“, но всъщност би трябвало да го наречем скала; защото представлява зъбер от туф с форма наподобяваща огромен нос и стръмни участъци с отвесни стени трудно достъпни за изкачване. Канал отделя земята от континента - широк колкото може да видиш ясно; преминаването му е затруднено както от теченията така и от ветровете - лодката среща трудности а плуването е направо невъзможно; няма случай беглецът да не бъде намерен удавен между водорасли край Черния нос.
Обиколката около крепостта достига до миля или миля и половина дължина. Там растат само няколко семена занесени от вятъра в места където почвата позволява кипариси и чубрица да виреят; нито едно животно освен кози дават малко мляко а група бездомни магарета бродят по брега под скалите техният жаловит рев звучи през ледяните януарски нощи...
Ако тръгнеш нагоре по извиващия път, вдясно погледът ти улавя безкрайната морска шир - море синьо до западния хоризонт; наляво пък виждаш земята зад водния канал с пустееща редица дребни к housички,, където царува тишина няма жива душа около тях.. Сигурната самота продължава небесното пространство: само понякога прелита самотна птица разнасяща тайствени новини между острова и кралството."