Тайнственият пламък на кралица Лоана

Изданието съдържа над 280 илюстрации, от които 250 са в цветен формат.

В този роман, въпреки че има цветни изображения, мъглата е доминираща. Ямбо се събужда сред нея след инцидент, довел до загубата на паметта му. Той не е лишен от т.нар. “семантична” памет (знае всичко за Юлий Цезар и може да цитира стихотворения, които е прочел през живота си), а страда от липсата на “автобиографичната” си памет: забравил е името си, жена си и дъщерите си; нищо не помни за родителите и детството си. За да му помогне да възвърне себе си постепенно, жена му го убеждава да посети селската къща с книгите и вестниците от неговото детство, както и ученическите тетрадки и грамофонните плочи.

На един голям таван между Ланге и Монферато Ямбо преживява историята на своето поколение чрез "Младост" и "Пипо не знае", срещайки фигури като Мусолини, Салгари и Флаш Гордън или спомняйки училищните теми като член на детската фашистка организация “Балила”. Той попада пред две празноти – все още обгърнати в мъгла: белезите на едно жестоко изживяване по време на съпротивата и размазан образ на момиче, в което се е влюбил на шестнадесет години.

Получава втори инсулт. В момента Ямбо е в кома, но изживява циклично всички мигове от своето детство и юношески години сред постепенно разсейваща се мъгла; сякаш живее доброжелателен Апокалипсис под звуците на тридесета шеста песен от Дантевия “Рай”, Бинг Кросби или дон Боско — очаквайки последното видение.

Умберто Еко е автор на множество научни трудове наред със сборници с есета και статии. През 1980 г., той публикува дебютния роман “Името на розата”, който печели наградата “Стрега” през 1981 г.; последват произведения като “Махалото на Фуко” (1988), “Островът от предишния ден” (1994) и “Баудолино” (2000).