Адриана

Не възнамерявам да дописвам незавършения роман на Димитър Димов. Ясно и категорично заявявам, че това не е начинът, по който баща ми би завършил своята творба без заглавие. Въпреки това, персонажите и сюжетната линия предизвикаха моето въображение до краен предел, почти до невъзможност. Отдавна осъзнавам, че писането не е просто хоби; то носи със себе си значителни рискове. Понякога става изключително трудно да се справиш с него и да продължиш напред – например в моменти, когато разбираш, че героите от книгата са реални същества. Необходимо е една книга да бъде завършена, за да могат те да умрат като истински герои от този свят и литературата.
Теодора Димова