Казанския път (исторически роман)

Романът на Иван Робанов, озаглавен “Казанския път”, е резултат от дългогодишните усилия на автора да се потопи в световната, европейската и българската история. Той изучава множество научни трудове, статии и художествени произведения.

Робанов предприема смелото начинание да разгледа темата за Османската империя и нейната българска провинция през 16-ти век – тема, която малко историци или писатели у нас са осмелявали да изследват. Обикновено нашите историци описват този период като време на упадък за българския народ, без да навлязат в драматичността му. Много обикновени хора възприемат тези двеста години като черна дупка в историческото ни наследство – такова мнение е било формирано с десетилетия наред след Освобождението.

Авторът посвещава значително внимание именно на важните моменти от тази част на родната история. Като основна отправна точка взима Първото Търновско въстание от 1598 година, ръководено от болярина Тодор Балина. Въпреки това, времето през 16-ти и 17-ти век не може да бъде сведено само до този кратък момент.

За да запълни пропуските в разказа за този продължителен период, Робанов пренася читателя назад във времето - когато учени били изпратени от Високата порта за проучване живота на населението в Герлово. Те откриват данни за истинската история на древния свят с присъствието на българския етнос.

Иван Робанов дори предизвиква съвременните историци и критици чрез своята работа, представяйки една рядко известна истина: много видни личности от руската и европейска култура през 19-и и 20-и век – включително Пушкин, Тургенев и Ахматова – произлизат от Казанското ханство, носителят на протобългарските ценности. Такъв поглед към историята беше немислим допреди около двадесет години; все още има хора днес, които го считат за неприемлив. Нека припомним какво се пишеше преди по-малко от четвърт век относно братята Кирил и Методий в руските енциклопедии...