Всекидневното нищо

"Тя произлиза от остров, който се стремеше да създаде рай..." С тези думи започва и завършва романът "Всекидневното нищо" (La Nada Cotidiana), в който Сое Валдес представя съвременна Куба по начин, довел Фидел Кастро до извода, че писателката е сред най-значимите “врагове на революцията”, наред с други известни кубински автори като Гийермо Кабрера Инфанте и Рейналдо Аренас.

Главната героиня Йокандра е водена през сюжета в търсене на спасение от абсурдността на заобикалящия я свят чрез писане и сексуални изживявания. Наративният глас, роден през една и съща година с автора, буди подозрения относно автобиографичния характер на историята; самата Валдес признава, че "Всекидневното нищо" представлява нейния “роман-катарзис”.

Без да прибягва до патетика, Валдес прониква дълбоко в концепцията за "нищото", кухотата и безсмислието, които доминират ежедневието й на острова. Иронията се оказва единственият начин за оцеляване в подобна пустота. Геройката не е революционерка - тя просто желае да избяга от обкръжаващия я ад. В процеса на развитие сюжетът трансформира еротичната страст в акт на писане и обратното. Смесването на еротиката с литературната ирония служи като спасителен пояс за Йокандра срещу чувството за омерзение.

В романа са описани множество връзки между Йокандра и символичните фигури: измамният писател Предателя, режисьора Нихилист, естета Рис и най-добрия й приятел Червея (псевдоним за непатриотите). Двойствеността на Куба намира ярко отражение във двуполюсния сексуален живот на Йокандра: тя редува нощи с „Нихилиста” (който истински обича) със спомени от времето прекарано с „Предателя” (неин бивш съпруг), когото желае да унижи. Изправена пред такъв мрачнен избор, у нея се пробуждат сатиричният ѝ дух както и амбициите ѝ да стане признат автор; романът завършва така както започва - поставяйки под въпрос дали именно тя създава думите или те я формират самата нея.