Съчинения в 7 тома Т.5: Публицистика - Средство да имаш врагове

Захарий Стоянов е забележителна фигура в българската история - той е изненадващ и противоречив през целия си живот, дори и след него! Не можем да го оприличим на картина, която просто да закачим на стената; той е като живак – щом се опиташ да го уловиш, веднага ти се изплъзва и те наблюдава с усмивка от някой неочакван ъгъл!

Сега пред нас стои задачата как най-добре да подредим публицистичните му творби. Да бъде ли по хронология или според жанровете? Ако игнорираме утвърдените правила, ще успеем ли да представим Захарий по-ясно, по-точно и в съответствие със собствената му идентичност и времето, в което е живял?

Как едно неграмотно овчарче от Медвен стана блестящ публицист? Как узурпаторът на Българската конституция Искендер бей може само за три-четири години да започне да танцува хоро с шопите и стига до извода "Няма Батенберг - няма България!" Защо оспорваме твърдението "Бил той който и да е"? Кога точно Румелия става наша територия? И после: "Трябва ли Румелия изобщо да съществува?" След като вече сме достигнали Съединението, защо Стоянов смело заявява: "Ние сме трима голи вестникари амо!" Дали действително никога не свързваме литературата с политиката? Как изглеждат тези въпроси повече от сто години по-късно?