Дао на водата

„Дао е това, от което не можеш да се отклониш; всичко, от което можеш да се отклониш, не представлява Дао.“ Тази фраза от Джунюн, известна и като „Учението за неизменната среда“, показва, че концепцията за Дао няма еквивалент в западните разбирания за Бог. Дори идеята за божествени или естествени закони, които могат да бъдат следвани или игнорирани, не съответства на понятието за Дао. Това твърдение е трудно за възприемане, тъй като Лаодзъ и Джуандзъ единодушно вярват, че действията извършвани по принуда (или задължение) са несъвместими с Дао. Парадоксът ще бъде изяснен векове по-късно в разговор между учителите по чан Нанцюан и Джаоджоу в текста Умънгуан:

Джаоджоу попитал:

– Какво е Дао?

Наставникът [Нанцюан] му отвърнал:

– Твоето ежедневно съзнание е Дао.

– Можеш ли да постигнеш съгласие с него?

– Ако целиш съгласие, непременно ще се отклониш.

– Но как ще опознаеш Дао без стремеж?

– Не забравяй – казал наставникът – че Дао не може нито да бъде познатo, нито напълно непознатo. Познанието представлява само привидно разбиране; незнанието пък води до слепота. Когато наистина разбереш Дао без никакви колебания то изглежда като чист небесен простор. Какво тук би било "правилното" и какво "погрешното"?