От небе до небе

От древни времена човекът е отправял погледа си към небето, за да предвиди какъв ще бъде денят му. Той е вдигал очи нагоре, сякаш търсейки милост от бурите и светкавиците или радвайки се на слънцето и полета на птиците. Дори когато е бил принуден да се скрие под земята, защитавайки се от яростта на бурята или градушката, той все пак е имал по-голяма вяра в себе си отколкото в Бога. Не става въпрос само за живота - загубата на неприбраната реколта го натъжавала... И все пак, с надежда е надничал нависоко за ясно небе. Искал е дъгата да се появи; щом тя се спусне до земята и утоли жаждата си – денят отново ще заблести. Младите двойки бързат да преминат под нея - вярвайки във своето щастие. Според една легенда обаче, момче което мине под дъгата сменяло своята съдба с момиче и обратно... Но досега никога не съм чувал такова чудо да се сбъдне под небесната дъга. Когато тя блесне, едно остава сигурно – птиците започват да пеят отново. Всека река шепти и допринася за техния хор. Никой не знае дали всички птици са оцелели – кой би тръгнал да ги брои? Небето пак привлича тези същества и техният полет продължава наред с работата по земята. Дори когато човекът сгибава глава сред унищожени кълнове или при убития хляб – неговият стремеж винаги остава насочен към това небе; той мери пространствата с крилете на птиците! Този порив у човека произлиза още от началото на света вероятно. Както създавал свои богове и идоли, така изграждал вътре в себе си криле за тяхното извисяване; след това ги оформял от камък и мрамор: достигнали сме до нас боговете като Ерос (богът на любовта), Хермес (богът на търговията) и Виктория (богинята на победата). От митологията произлизат историите за Икар и Дедал - човечеството винаги е търсело пътища към висините небеса και ги намирало.
Ние българите сме толкова свързани със нашия родоначален Майстор Манол, че чувстваме духа му даже днес; виждаме как изработва крила от сребрист пръстен про Айкуна с намерение те да го занесат над султанската джамия… Ако погледнем Балкана, редом със свободните орли можем лесно разпознаем него докато чуем как трионът му звучи около талията му...
Какво величание на българския дух!
Какво безсмъртие!”
Любен Овчаров