Тананикане на лакардиониста. Т.4

Всяко съдържание в тази книга произтича от лични взаимодействия и връзки с приятели и познати, които идват от различни страни: САЩ, България, Канада, Франция, Германия, Англия, Италия, Русия и Аржентина. Тук са имената на художници и изкуствоведи като Иван Кирков, Николай Буков и други; също така музиканти, артисти и специалисти в различни области – от Милчо Левиев до проф. Ървин Сандърс. Всичките тези хора представляват както близки контакти, така и далеч по-непознати лица за мен. Няма нищо в книгата ми свързано с амбиции на писателя; всичко е плод на искреността ми и не е било замислено да бъде публикувано комерсиално.

Тези спомени ми разкриват моята същност. И въпреки че това може да доведе до непопулярност – което често върви ръка за ръка с искреността – аз чувствам нужда да споделя всичко това. Най-хубавото в живота бе именно интимността му при най-спонтанните поводи. Винаги съм виждал идеалния живот точно такъв.

Ако имах възможност бих прекарал целите си дни разговаряйки с приятели или готвейки за тях; организирал бих дома си удобен за гости. Но задълженията ме принуждават да работя вместо това - ето каква е реалността ми.

Работейки обаче мисля по интересни теми; представям си разговори със свои близки или любимци от миналото. Когато се чувствам самотно сядам пред листа хартия и записвам каквото преминава през ума ми — наричай го думи без ред или просто опити за общуване.

Може би именно тук се крие писателският занаят — обменът на истории със страниците на белия лист. Един критик дори определи моето творчество като "лакардии." Да! Именно там започна всичко.

Интересно е как понякога нямаш нужда точно от разговори; можеш да мечтаеш за красиви диалози или уютната атмосфера на ресторантска тераса идеална за сладък разговор… Или пък просто вкусното мълчание навън…

Сигурно звучи малко странно или налудничаво но истината е друга: този процес зрее бавно под повърхността преди окончателният резултат да стане видим.

След вторият ми развод намерих малка стая до Борисовата градина — а там живееше Иван Кирков с ателието си наблизо. Както аз имам своето призвание той откри свое хоби чрез рисуването вдъхновено от джаза — невероятна музика!

Пиехме кафе понякога докато обсъждахме идеи как творчески можем да пресъздаваме нашите артистични светове: цветове срещу звуци... И двамата желаем един вид синергично комбиниране между визуално изразяване и литературен стил.
Разменяхме плочи помежду си; например той веднъж сподели записи на Луи Армстронг който после използвах за вдъхновение...

Така постепенно разбрах колко важно е общуването—какво означава то не само формално а лично… Да пробием всички бариери във взаимоотношенията ни!
Истинската комуникация идва когато сме искрени сами пред себе си—без маски!

Именно затова чувствам глад към такъв род общения—it makes everything feel deeper and more meaningful in the end!