Коан. Стихове

Тази книга е вдъхновена от Смъртта и, въпреки тъгата си, носи много живот в нашето постоянно Настояще - живо минало, болезнено неосъществимо бъдеще и всякакви проявления на Любовта.

Създадена като израз на скръб за 40-ия ден след края на земния живот, който може да се окаже дълбоко унищожителен за човека, тя се опитва да внесе надежда – дали такава съществува или не остава неясно. Подобно на философските истини, които често ни убягват, книгата оставя зад себе си огромната открита Врата на Времето като проверка на преживяванията ни: емоции, истини и правила.

Книгата предлага единство с тези чувства без особени грижи относно останалото извън искрените разговори между двама души; още по-дълбоки след загубата на единия от тях в отвъдното. Мълчанието-Любов, разговорът-Любов, надеждата-Любов и безнадеждността-Любов… те могат както поотделно, така и заедно да формулират усилията да се предаде неизразимото при среща между две души в необятността на космоса. Нищо случайно би казал някой. Заглавието например подсказва повече от просто своя произход чрез абревиатура.

Ако личните ни истории имат значение, то то лежи в различните начини за интерпретация – всички толкова важни именно защото са индивидуални. И това представлява мълчаливият творчески диалог между автора и читателите.