Опасно честно

Петко Каневски не ни предлага огледала, не ни отстранява и не ни подлага на изпит. Вместо това, той разбива огледалата, които символизират лицемерието, пречките пред искреността и основите на статичността. Извинявай ми, скъпи читателю, но в тази книга определено няма спокойствие! Въпреки това обаче е изключително привлекателна и ще ти бъде трудно да избягаш без ясно оформено мнение. Какво точно ще бъде то – зависи само от теб; имаш правото да решиш сам. Но знай, авторът би се радвал най-вече ако то е честно – дори ако е опасно открито по отношение на него.

Душевната му стойка, както и нашата собствена, се формира от количеството истина вътре в нас. Диалогът между личните ни възприятия за Истината представлява особена интрига в настоящото произведение. Тук патосът осигурява свобода, тишината налага задължения, а спомените служат като ключове към Вечното познание вместо просто временно бягство в миналото.