Интелектуалците и социализма

В книгата си "Пътят към робството" (1944) Хайек отправя предупреждение за заплахите, пред които тоталитаризмът изправя либералните демокрации. В произведението "Интелектуалците и социализма" (1949) той разглежда причините, поради които социалистическите концепции дълго време са доминирали в мисленето на водещите интелектуалци и достига до извода, че именно тази доминация е довела до успеха на социализма глобално. Според него влиянието на интелектуалците върху политиката често е пренебрегвано. Настъпването на момента, в който сегашната идея ще се превърне в утрешна политика, е въпрос само на време.

В своето есе от 1949 г., считано за един от най-влиятелните текстове на века, Хайек предлага нова дефиниция за термина "интелектуалец". Той посочва, че интелектуалците не са непременно оригинални творци или специалисти; те просто са хора с ранно познание за нововъзникващи идеи и умения да ги комуникират достъпно за широка аудитория. Те действат като "професионални посредници на идеи".

Хайек прогнозира още през средата на миналия век, че победата в битката между идеите няма да бъде постигната от оригинални мислители, а чрез разпространение на класически либерални принципи от страна на убедени интелектуалци. Неговото есе служи като призив към защитниците на класически либерализъм и допринася за създаването на мозъчни тръстове с цел популяризиране идеята за свободния пазар; много държави по света започват да приемат тези концепции след неговото публикуване.