Граничната идентичност

Настоящото изследване ще се фокусира върху ключови въпроси, свързани с определянето на познавателните граници в социологията на отклоняващото се поведение. Наистина ли перспективата на криминологията при изучаването на престъпността е неразличима от тази на социолога? Подлежи ли всяко отклонение на анализ, основан на практиките и традицията в криминологията? Винаги ли едно отклонение предвещава бъдещо престъпление и обратно?

Определянето на границите между нормалното и отклоняващото се поведение, както и връзката между отклонението и бъдещото престъпление, ще бъде разгледано чрез сравнение на различни концепции и интерпретации в първата част от изследването. Основната задача е да се направи разлика между подходите за обособяване и независимостта на социологията по отношение към доминиращата традиция в проучванията за престъпността. Считаме за особено важно да преосмислим безкритично приеманата теза за сходството между гледните точки и методологиите както в криминологията, така и в социологията относно явления като отклонение и престъпност. Поради това една от основните цели е да се създадат условия за изграждане на аргументация относно реалните граници между социологията на отклоняващото се поведение и криминологичната парадигма.

Целият анализ има намерението да предложи основания за оценка как приложимосттa нa съществуващи социологически теории относно отклонението кореспондира с българската социална действителност. Специфичният контекст у нас проявява своето влияние както върху формирането и възпроизвеждането на социалните норми, така също при избора και представянето nа формите нa отклoняващо ce пoведeние.