Разговарям с хората - жива съм

Една моя приятелка, която е поетеса, почти насила ме убеди да се занимавам с журналистика. Когато човек като мен започва с писане на поезия и след това преминава в сатиричен жанр, му е трудно да приеме съдбата си: да интервюира разнообразни личности с различни характери и интелектуални способности, а понякога дори без никакви. И най-вече, всички те тайно или явно смятат себе си за звезди.

Някои твърдят: "У нас няма истински звезди." Те обосновават мнението си с условията на живот, липсата на средства и неуважението към творците. През цялото време съм интервюирала интелектуалци и хора от изкуството – артисти, певци, художници; имала съм срещи със специалисти от медицината и даже един железничар и дърворезбар... Всяка една среща беше интересна; те възникваха по мое предложение и аз съм благодарна за възможността да общувам с толкова много различни хора - добри или не толкова. Защото именно тези опити ми дават усещането за жизненост и полезност.

Не успях да стана журналистическа "звезда", но все пак усърдно изпълнявам задълженията си до ден днешен.