Алсарио

В съвременния свят всеки от нас пише нещо. Понякога ми изглежда, че половината от населението на планетата се занимава с писане, а другата просто игнорира текста. Но това не е проблем! Ще обменяме произведения помежду си, за да предизвикаме конкуренция и така ще станем по-взискателни към себе си и ще търсим оригиналност. Знам, че както писането, така и четенето стимулират развитието на мозъчните клетки – както би казал моят герой Алсарио.

Това е първата ми книга, което автоматично означава, че не мога да се нарека писател. Всъщност става въпрос за повест; тя може да ви изглежда малко натрупана или дори излишна на места. Не ме плаши идеята да кажа нещо ненужно; много повече се притеснявам дали успявам напълно да изразя мислите си.

Имам страст към измислянето на истории и тяхното разказване. Фантазията ми работи активно и често съчинявам невероятни случки вдъхновени от абсурдни ситуации в живота. Трябва да призная – откритията са навсякъде около нас и намирането им не е особено сложно.

Желанието ми да пиша преобладава над всичко друго; то беше мечта, която дълго време потисках в себе си. А пък нали няма възраст за творчество? За мен този процес е ново приключение – творчеството представлява опит за спасение от рутината. Както пише в Библията: всяка нова професия преминава през седем трудни години; вярвам, че без глад няма напредък – нужно е понякога малко студено и гладно чувство.

Мъдреците от Тибет твърдят, че истинската мъдрост идва след спиране на размислите... но какво става ако никога не почиваме?

Историята написах набързо преди четири години - тя сама по себе си носи доста сериозен тон относно житейските превратности и недостатъците на обществото - именно това бе моя цел като автор. Опитах се с капчица тъга и щипка хумор да ви направя част от човешките слабости и добродетели.

Ако успея с вас да открием простичките истини за живота или докосна вашите сърца - значи задачата ми e изпълнена успешно.
Сега когато книгата вече е реалност чувствам прилив на идеи за нови истории — стимулът ми da завърша следващото заглавие расте постоянно.
Обичам активността вместо пасивното чакане животът самият ни поднесе сюрпризи; всичко изменя своя вид обаче оставайки непроменено в основната си структура — смятам така ще бъде винаги...

Маргарита Войнова