Благочестиви спомени

Съществото, което наричам "аз", се появи на света в понеделник, 8 юни 1903 година, около осем сутринта в Брюксел. То е потомък на французин от стара фамилия от Нор и белгийка, чиито предци са живели векове наред в Лиеж, преди да се установят в Ено. Мястото на това раждане - важно събитие за родителите и близките им - беше на авеню "Луиз" 193, но след петнадесет години сградата изчезна под тежестта на ново строителство.

Записвайки тези факти, които сами по себе си не говорят много и все пак ни отвеждат далеч от собствената история и дори от историята като цяло, оставам учудена пред сложната мрежа от събития и обстоятелства, които по един или друг начин ни определят. Това момиченце – вече част от християнското летоброене и Европа през ХХ век – представлява парче розово месо с писък в синята люлка; то ме принуждава да си задавам редица въпроси: колкото повече изглеждат банални те, толкова по-опасни стават. Не мога да се усъмнявам че детето съм аз без да поставям под въпрос всичко останало.

За да преодолея чувството за нереалност свързано с тази идентичност, трябва - точно както бих постъпила при опит за пресъздаване на историческа личност - да търся откъслечни спомени или информация вторична ръка: писма или бележници с данни, които никой не е хвърлил. От тях нашето желание за знание извлича повече отколкото могат реално да предоставят; освен това посещавам кметства и нотариуси за оригинални документи със строго административен език лишен от човешко съдържание.

Разбирам отлично как всичко това може да бъде неточно или неправилно — подобно на разказите преминали през паметта на множество хора; шаблонно като формуляри за паспорт или глупаво като семейните истории предавани през поколения. Въпреки всичко тези известни факти представляват единствената връзка между мен и онова дете; те са спасителният пояс който ни държи над времевите вълни. С любопитство започвам тук да запълвам празнотите около тях във стремежа си към свързването им: образът на човек сред конкретна среда или място може би ще ми покаже мимолетния поглед към неизразимото."