Раздавачът на щастие

Книгата на Лаура Ескивел определено заслужава внимание, подобно на творбите на Исабел Алиенде. Тя е част от характерната латиноамериканска литературна традиция, изразяваща се в страстност и преувеличение, с присъствието както на буквализъм, така и на свръхестествени елементи.

"Раздавачът на щастие" разглежда теми за дълбоката любов – едновременно споделена и обречена, отговорността и нейните последици, миналото и смъртта като активни фактори в настоящия живот. Основният акцент пада върху сетивата – зрението, слуха и гласа – тяхното значение за предаването на посланията ни чувства. Сетивата генерират невидими енергии, които "вибрират през пространството", а мислите преминават през тялото и създават флуиди. Тези безшумни сили формират значителни послания, които чакат да бъдат възприети; важен остава приемникът им - онзи който може да ги усети и преобразува в думи или образи. Най-голямото разочарование настъпва когато остават неизпратени послания.

Главният герой в историята е телеграфистът Хубило, символизиращ самия телеграф като начало на модерната комуникация. Телеграфът изпраща съобщения просто заради самите себе си; но когато те станат целенасочени или манипулирани последствията са сериозни. Историята показва как намесата му води до наказание: той опитва да контролира свободния поток от думи и желания. Въпреки способността си да чува всичко около него - от гръмотевиците до мълчанието - той пропуска гласовете най-близките си хора – детето си умира задушено поради неговата глухота.

Хубило приема чуждите съобщения като свои собственички, но не успява да разбере своите собствени нужди или тези на семейството си. Въпреки това запазва надеждата че думите трябва да предават любов и искреност към другия човек; важното е винаги да сме готови да слушаме... независимо какво ще чуеме.

Амелия Личева
(съкратено)
в-к Култура бр.44, 07 декември 2001