Игра на дама

Париж, бурната романтика между Оливейра и Мага, нощите в клуба на змията, изпълнени с джаз и страст, търсейки небесата и ада. От другата страна - симетричният опит на Оливейра, Тревълър и Талита в Буенос Айрес, обвит в спомени. Изразено до крайност желание за преминаване отвъд традиционното разказване. Резултатът е тази книга (или по-точно няколко книги – зависи от начина на четене), наситена с хумор и уникална оригиналност. "Дамата играе с камъче, което трябва да подритваш с върха на обувката си. Съставки: тротоар, камъче, обувка и красива рисунка с тебешир – предпочитан цветен вариант. Небето е над вас; Земята под вас."

Хулио Кортасар (1914-1984) е една от ярките фигури в латиноамериканската литература, оставила дълбок отпечатък върху световната литература през XX век. Роден е в Брюксел като син на аржентински дипломат; семейството му се връща обратно в Аржентина през 1918 г., където той прекарва детството си. След 1951 г., до края на живота си живее и работи в Париж. Той е ненадминат майстор на краткия разказ: творби като "Бестиарий" (1951), "Истории за кронопи и фами" (1962) са сред най-забележителните му произведения (по "Лигите на дявола", Антониони снима "фотоувеличение"). Българските читатели познават неговото творчество чрез различни антологии. Автор е също така на романите "Лотарията" (1960), "62: Модел за сглобяване" (1968) и "Книга за Мануел" (1973). Но от 1963 година името му най-често се свързва с романа „Игра на дама“, считан за един от основополагающите литературни произведения през ХХ век.