Вълчи паспорт. Мемоарна проза

"47 глави. 47 разказа. Лични срещи, спомени и есета. Всяка глава може да бъде възприемана като самостоятелна история. Това е книга с уникален характер, нещо подобно на автобиографичен приключенски роман. Евгений Евтушенко е първият поет от поколението на 60-те години, който смело започва да пробива завесата на желязната завеса. Гласът му, четящ стихове, е бил чут пред пълни стадиони в 94 различни държави, а произведенията му са преведени на 72 езика. Той е посетил всички континенти и е писал стихотворения за всяка страна.

"Вълчи паспорт" представлява изключителен разказ за срещите на поета с личности като Пабло Пикасо, Борис Пастернак, Жаклин Кенеди, Пабло Неруда и много други известни фигури. Той свидетелства за тайните приготовления около Карибската криза; Робърт Кенеди споделя с него информация относно руски дисиденти и американското разузнаване спрямо тяхното отношение към КГБ. Два ръководители от КГБ са писали доноси против него до политбюро; Хрушчов го осъжда публично, но същевременно го защитава задкулисно. Мемоарният стил на Евтушенко притежава особеност – прекратяването й се оказва почти толкова трудно колкото отказването от пушене.

Сбогувам се с двайсети век така сякаш казвам сбогом със себе си.
За някои хора казват развълнувано: „Ох! Той принадлежи към деветнайсетия век…“ Но при мен това не важи - аз съм единствено дете на двайсети век. Такъв "несъвместим" поет би могъл да се появи само през втората половина на века именно в Русия – не в предреволюционния период там, а изцяло в съветската система – еднопартийна и цензурираща.
Двойно благодаря за този век – нямам друг опит освен неговия.Тук нося болестите му: надеждите му и заблудите му; страхове , ограниченности и обърквания както от несигурност , така и от мегаломания; но най-вече онзи naivna belief че братството между човеците все пак ще стане реалност.
Нито двама сме оценими само положително или отрицателно - ние сме свързани взаимозависимо . Според Цветаева – „ние сме слепнали“.

Евгений Евтушенко."