Вяра, любов, надежда. Десет пиеси

Смъртта на поета

Новината за убийството на Йодьон фон Хорват в Париж, причинено от паднало дърво, беше толкова мрачна и абсурдна, че трудно можеше да се приеме за истина. От кога насреща ни дърветата по Шанз-Елизе започват да убиват преминаващите поети? Дали вече не настъпва краят на света? Може би бурните ветрове през това опасно лято избират жертви сред най-добрите между нас с дяволска точност? - Защото Йодьон фон Хорват безспорно принадлежеше към тях.

Той бе поет, а само малцина могат да носят тази титла. Истинската поезия присъстваше във всяко негово изречение, както и в самата му същност – в погледа и речта му. Говореше бавно и лениво, с едновременно сънлив и натрапчив тон. С усмивка, която изглеждаше детинска, но носеше нотки на жестокост, той обичаше да разказва странни и зловещи истории – такива с необичайни инвалиди или гротескни герои в комични или ужасни ситуации. Изглеждаше като спокоен човек с любов към храната и напитките; действително се наслаждаваше на яденето и пиенето със своите приятели. Но разговорите му понякога предизвикваха у приятелите ледени тръпки. Той притежаваше интерес към зловещото не само шеговито или литературно: демоничният аспект бе част от самата му същност. В неговото творчество нежността срещаше тъгата по един очарователен начин – смесвайки ведри настроения с мрачната си страна…
Клаус Ман