Саги за кралете на Севера; т.1

С това ново издание българските читатели най-накрая имат възможността да се запознаят с известните северни саги, преведени директно от оригиналите. Авторът на тези произведения е Снуре Стюрлюсон (1179 – 1241), който бил забележителна личност за времето си. Произхождащ от древен и влиятелен исландски род, той притежавал богатство и активно се занимавал с политика, което в крайна сметка му струвало живота. Въпреки това, неговата вечна репутация не произтича от политическите му дела. Като образован човек, той бил един от признатите скалдове и автор на редица "исторически" предания, които били записани по устни разкази или стари хроники; вероятно също така е написал прозаичната част на „Младшата Еда“, която е важен източник за изучаването на скандинавската митология.

Този сборник със саги носи заглавие “Земният кръг”. Идеята за Земята като кръгла форма символизира архаичните концепции за географията. Освен това, названието подсказва амбицията на автора да обхване цялостната история на света. Наистина, Снуре успява да натрупа значително количество информация; но тя основно обхваща близката история на Средновековна Скандинавия. Следователно “Земният кръг” всъщност е ограничен до Северна Европа: Исландия, Швеция, Норвегия, Дания, Шотландия, Англия и Ирландия – отражение на геополитическата карта от онова време.

В творбите на Снуре откриваме интересни примери относно антропогенезисните и социогенезисните представи. Например една жена сънува огромно дърво преди раждането на своя син; долната част е червена, средата зелена а короната бяла. Образът на световното дърво често олицетворява тройственото разбиране за Космоса; тук обаче цветовете добавят социални идеологически значения.

Основният въпрос остава колко точно сагите в цикъл “Земният кръг” могат да бъдат определени като исторически жанр. На пръв поглед те съдържат толкова много детайли - имена、места、събития - че изглеждат правдоподобни според описанията дадени от Снуре. Много изследователи свързват информацията в тях с исторически фигури и събития за целите на реконструкцията в историята. Все пак голяма част от историите за северните крале представляват квазиисторически описания /както ги дефинират В. Иванов и В.Топоров/. Читателят може би ще срещне трудности при многобройните именувания показващи генеалогични линии — изброяването до девето коляно едва ли има значение днес; но през времето когато живее Снуре такъв тип генеалогии са били жизнено важни — родословното дърво легитимирало кралете не по-малко отколкото техните собствени подвизи./.../
Иван Маразов