Сумистът, който не можеше да надебелее

Епик-Еманюел Шмит (1960) е един от най-забележителните съвременни френски драматурзи, който е удостоен с Голямата награда за театър и за цялостно творчество на Френската академия през 2001 година, както и с наградата "Гонкур" за разкази през 2010. В България той придоби популярност не само чрез поставянето на своите пиеси, но и благодарение на изданията на "Леге Артис", сред които са романите "Евангелие според Пилат", "Одисей от Багдад", "Сектата на егоистите", "Моят живот с Моцарт", "Жената с огледалото", "Папагалите от площад Арецо"; поредицата "Кръговрат на незримото" и сборниците с разкази.

Историята разказва за момчето, което трябва да открие своята плодородна почва и да поиска да порасне. Повестта представлява последната част от цикъла „Кръговрати на незримото“, в който Е.-Е. Шмит продължава да разглежда темата за независимостта между морала и човечността спрямо религията.