Езиков триптих

Книгата „Езиков триптих“, с която Славе Гьоргьо Димоски се представя пред българската публика, всъщност представлява дълга мистична поема за произхода на света и човека от космическата утроба. Темата ѝ за сътворението напомня на епосите на Милтън и дю Бартас, както и на творчеството на Светослав Миларов. В контекста на постмодерната епоха, към която принадлежи, произведението черпи вдъхновение от разнообразие от източници от всички краища на света. Първоначално разпознаваме всепроизвеждащото яйце на Брахма, което преминава в библейския образ на Словото. Познати библейски фигури изплуват от хаоса на сътворението, но трудно успяват да придобият индивидуалност сред бурното универсално вещество и скоро се губят в неговия мрачен огън. Светът стремглаво върви към битие, без обаче да спира да кипи и бушува. Противоречивото начало на човешкия живот търси опора под себе си, но там намира само вихрушка. За миг светлината след своята появяване угасва веднага след това. Процесите на съзидание и разрушение се преплитат в единно движение като танца на Шива.

Славе Гьоргьо Димоски майстори поетичното слово така умело, че успява да ни потопи в собствените си въздействащи мечти. Такова творчество ми изглежда липсва у нас или поне не е достатъчно присъстващо; то би могло смело да навлезе във философските дълбини относно битието и да се опита да осмисли нашето съществуване с величествена широта. Книгата „Езиков триптих“ с допълненията „Каин“ и „Анабазис“ предлага именно такъв вид поезия през една доста проницаема граница – сякаш за да запълни собствения недостиг . Тя говори със разбираем език за общочовешките теми в световните религии чрез балканска чувствителност с нейния неподправен страстен характер.