Владо Тодоров - генералът разузнавач

О.з. генерал-лейтенант Владимир (Владо) Тодоров Николов е роден на 30 август 1925 г. в село Мокрен, находящо се в община Котел, Сливенска област. Основното си образование завършва там, а гимназията - в Котел. Бил е активен член на Работническия младежки съюз (РМС), но по политически причини е изключен от гимназията. През 1943 г. става ятак за сливенския партизански отряд „Съби Димитров", който впоследствие променя името си на „Смърт на фашизма". Заради това той е арестуван и осъден на 15 години затвор, от които излиза след освобождението на 9 септември 1944 г., когато започва работа като организационен секретар на РМС в Котел.

От 1947 година работи в контраразузнавателните структури на Държавна сигурност и преминава през Бургас, Варна, Добрич и София. Завършва едногодишно обучение в школата на КГБ през 1952 г., а през 1964 г.—Академията за обществени науки в Москва. От 1965 година насетне се занимава с външнополитическото разузнаване и през 1968 г. получава назначение във Федералната република Германия под прикритие като консул във Франкфурт.

През периода между 1972 и началото на1990 година последователно заемал постовете зам.-началник, първи зам.-началник и начален ръководител на Първо главно управление към Държавна сигурност; повишават го до генерал-майор през1976г., а по-късно—до генерал-лейтенант през1985г.. Награждаван е многократно с български и международни отличия.

През1992г.е осъден да излежи10 месеца лишаване от свобода за унищожаването нa архивите нa писателя Георги Марков оцелели при Държавна сигурност . След основаването й през1995г.бил председател nа Асоциацията нa разузнавачите oт запаса , a oт2001г.дo смрътта cи пpeз2012g.e почетeн председател.

Генерал Владо Тодоров e женен i има син , дъщеря и пет внучета .