Литературният сказ и проявите му в българската проза

Проучването разглежда как писменото слово може да създаде "илюзия" за устна форма на изразяване и анализира потенциалния положителен ефект от този процес. Книгата свързва теоретичните концепции с историческите аспекти на сказа, демонстрирайки механизмите на неговото развитие в литературата. Тя подчертава историческата логика зад появата и оформянето му, както и забележителните примери в прозата на Чудомир, наред със съвременните му проявления в творчеството на Николай Хайтов и Йордан Радичков. Изследването представлява успешен опит да се иллюстрира значимостта на "сказа" като разказвачка техника и неговото значение като категория в теорията на повествованието.