Самотни илюзии. Литературни приписки

Третата книга на Димитър Бечев, озаглавена „Самотни илюзии”, притежава поне две интересни характеристики. Първата от тях е, че съдържа литературно-критически анализи, които самият автор нарича литературни приписки. Тези текстове ни насочват с едно намигване към каноничната старобългарска литература, където не е било обичайно да се показва лицето на автора или изобщо да съществува такъв; вместо това е бил следван тъй нареченият литературен етикет.

В страниците на „Самотни илюзии”, които надхвърлят 200 на брой, читателят ще може да се запознае повторно или за пръв път с интерпретацията на белетристиката от страна на Бечев относно автори като Димитър Яръмов. Литературният анализатор има особено сантиментално отношение към неговото творчество още от времето си в Пловдивския университет. В града под тепетата, вдъхновяван до известна степен от сегашния доцент по теория на литературата Атанас Бучков, Митко Бечев за първи път навлиза в света на Яръмов и Атанас Теодоров и превръща този свой интерес в дипломна работа.

Пловдив играе важна роля в творческия път на автора не само чрез тази своя характеристика. Друг значим текст – „И потопен в мастилото на здрача” – представлява критическо проучване посветено на големия лирик Добромир Тонев. С него Бечев често се среща покрай банковите заведения в Алма матер във въпросния град, който всъщност служи като основа за много от размишленията му върху различните места.