Сказания за Ибн Пайко

Една от забележителните сгради в Скопие е Домът на Ибн Пайко, разположен до известния Камен мост над река Вардар. След като приел исляма, неговите съграждани успели да организират християнско погребение за него след смъртта му.

Македонската авторка Оливера Николова изгражда образа на прочутия скопски гражданин от XV-XVI век чрез историите на тримата основни персонажи в романа - Ибн Пайко, Ибн Байко и Ибн Тайко. Тази творба разглежда темата за оцеляването на християните под османска власт, както и различните проявления на добротата и любовта.

Ибн Пайко е уважаван занаятчия, който произвежда медни и сребърни изделия, а също така защитава интересите на християната пред османските власти. Женен за красивата Калия, тя влиза в манастир веднага щом той е принуден да стане мюсюлманин в знак на лоялност към управниците.

Ибн Байко пък е хитър човек, който се жени за смелата Тодора с надеждата да постигне обществено признание. Въпреки това през целия си живот той среща множество препятствия.

Ибн Тайко работи като рибар и лечител. Той пристига в града търсейки своята мечтана любов и я намира у туркинята Хатидже; поради нея решава да промени религията си.

Историите около всеки от тримата герои биват разпространявани сред населението – първо из градските квартали, после извън тях и постепенно обхващат цяла Румелия.

„Сказания за Ибн Пайко“ представлява роман със исторически контекст и впечатляваща картина на Скопие през XV-XVI век; но всъщност става дума за човешките съдби – техните страдания, желания и любов както във мюсюлманския свят, така и среди християните от онова време. Това произведение изследва влиянието на чуждите култури върху междуличностните отношения , докато остава напълно актуален роман независимо от историческата рамка.