Самоличност

Жан-Марк сънува. Страхува се за Шантал и я търси, бягайки из улиците. Накрая я забелязва отзад - вижда как върви и се отдалечава. Тича след нея, вика името ѝ. Още малко му остава да я настигне, но когато тя се обръща, той е шокиран да види друго лице – непознато и неприятно. Не е друга жена; това е неговата Шантал, без никакво съмнение, но с лицето на чужд човек, което е жестоко и нетърпимо. Прегръща я силно и я притиска към себе си, ридаейки: „Шантал, моя мила Шантал!“, сякаш чрез тези думи желае да възвърне изгубеното й лице и идентичност.