Невъзможното

"Невъзможното" (1962) е творба на Жорж Башай, съставена от три части: "История за плъхове", "Дианус" и "Орестия". В нея желанието и агонията са дълбоко взаимосвързани. Разказвачът изразява своята тревога пред женската нагота и физическата интимност с жена, което представлява своеобразно продължение на търсенето на трансгресията, започнало в "Вътрешният опит" (1943). По-късно Батай разглежда тези идеи в труда си "Еротизмът" (1957). Този вътрешен опит е най-вече преживяване на истината, представящо невъзможното като пустота. В третата част, "Орестия", поезията се определя като „омраза към поезията“, подчертавайки крайността на словесното изразяване. Тук опитът се чувства и споделя едновременно.

Основната тема в тези разпокъсани текстове е стремежът към невъзможното, който включва еротизма и смъртта.

Само смъртта и желанието имат мощ да потискат до такава степен, че да задушават. Единствено крайните аспекти на желаниято и смъртността позволяват достигане до истината.