Лисица

От минните райони на Балканите до Централна и Западна Европа, Русия и Япония, стигайки чак до Гранд Каньон… От забравените имена на руския авангард през Булгаков и Набоков до българските народни песни… Се натрупват пластове от география, история, литература, традиции и културно наследство. Дубравка Угрешич разглежда темата за „начините на създаване на разкази“ и как животът сам пише романи; тя изследва личното съществуване като поредица от бележки под линия. Реалността се преплита с въображаемото, а автобиографичните елементи са вплетени в есета, критически статии и публицистична проза. Това многообразно повествование впечатлява със значителната ерудиция на авторката и нейния способ да анализира социалния свят и човешката психология по остър, проницателен и ironic начин. Оригиналността на асоциациите й е завладяваща. И внезапно появата ѝ придава символично значение рижа лисица – не само метафора или митично същество, но също така „тотем за писателите“, която представлява самотен обитател на запустели места.