Да живееш, за да го разказваш - Комплект том 1 и 2

ЖИВОТЪТ СЕ ОПРЕДЕЛЯ ЧРЕЗ СПОМЕНИТЕ НА ЧОВЕК И ТАКА, КАКТО ГИ ПРЕДАВА
Относно заглавието. В оригинал то е „Vivir para contarla“. През годините в интернет се срещат множество преводи, като „Живея, за да разказвам“ и „Живот за разказване“, но нито един от тях не улавя точно смисъла на термина. Специалната дума тук е „contarla“, която означава „да го разказваш“ – т.е. живота си и преживяванията си. Затова заглавието е оставено такова, каквото го е написал авторът.

За съдържанието. Няма произведение на Гарсия Маркес, което може да бъде обобщено с няколко изречения или просто преразказано. От тези спомени читателят ще разбере защо не завършва правото, въпреки че има възможност за това; как рано става журналист (страст, която никога не го напуска и оказва влияние върху художествената му работа); неговата любов към писането; твърдостта му по отношение на истинността на събитията; кои са вдъхновенията зад персонажите в "Сто години самота"; откъде идват историите в "Любов по време на холера"; както и много детайли относно ранните му творби и личния му живот.

Разбира се, в “Да живееш, за да го разказваш” присъства характерният хумор на автора. Например той описва момент с главния редактор на вестник "Еспектадор", където след кратки приветствия редакторът моли него да напише малка статия - просто капка информация необходима за финализиране на броя.

След разговор със сърдечни поздравления редакторът ми предлага услугата:
„Слушай, Габриел – казва той простичко – можеш ли да ми напишеш една малка статийка? Ето толкова голяма."

Усмихвайки се повече от него попитах къде мога да седна и той посочи свободно бюро с стара пишеща машина. Устроих се там без колебание и останах осемнадесет месеца пред нея.

С времето започнах да пиша под звуците на музика вкъщи - избирайки мелодии според темата: ноктюрните на Шопен бяха идеални за спокойствието ми , а секстетите на Брамс добавяха щастие към работното настроение ми . За дълго време обаче избегнах Моцарт - убедил себе си че ако композиторът беше добър всъщност би бил Бетовен , а когато звучеше лошо бе Хайдн .