Изящното изкуство на критиката

Хенри Джеймс, който е признат за един от най-великите писатели в световната литература, също така се отличава като един от най-прозорливите и смели критици на по-новото време. Връзката между неговата роля на критик и романист е била постоянна, а тези две области остават неразривно свързани в мисленето му.

Роден през 1843 година в Ню Йорк и прекарал почти целия си живот извън САЩ, главно в Англия, където умира през 1916 г., Хенри Джеймс има богато творческо наследство. То включва двадесет и един романа (между които са шедьоври като „Портрет на една дама”, „Крилете на гълъбицата” и „Посланиците”), множество новели и разкази, пътеписи, автобиографии, критически текстове и кореспонденция. Българските читатели познават част от неговата художествена работа, но този сборник предлага за първи път на родния език критическите умения на този изключителен автор.

В него са включени основополагающи литературни теории с акцент върху известното есе „Изкуството на белетристиката”, както и серия от вдъхновяващи критически портрети на писатели, които Джеймс е ценял или познавал – сред тях Ш.-О. дьо Сент-Бьов, Матю Арнолд и Иван Тургенев. Книгата завършва с предговори към романите му „Родърик Хъдсън” и „Портрет на една дама”, които осветляват амбициозния проект със осемнайсетте предговора написани специално за Нюйоркското издание на произведенията му. Тези предговори демонстрират впечатляващата аналитична способност на Хенри Джеймс относно собствените му творби; те представляват пример за взаимодействие между ролята му като критик и романист.