Легенди и истини в българската история

Историците проявяват скептицизъм към легендите, считайки ги за фолклор без научна стойност; те не представляват документи, а по-скоро народни творения. На базата на преданията не може да се изградят сериозни изследвания, но в същото време легендата носи елементи на истина.

Терминът произлиза от латинската дума legere, което означава „чета“, с подразбиране на „онова, което заслужава да бъде прочетено“.

Малко специалисти се занимават с тяхната интерпретация; повечето са обикновени хора. Те приемат легендите и разкриват тайните на миналото; понякога успяват да направят значителни открития.

Класически пример за това е Хайнрих Шлиман. Този аматьор археолог решава да проучи Омировата „Илиада“, която попада в сферата на митологията. Той извършва разкопки в Хисарлъка, намиращ се по крайбрежието на Мала Азия, и в Микена на Пелопонес. Откритията му като Съкровището на Приам и маската на Агамемнон излизат пред света. Въпреки че тези находки не датират от времето на Троянската война, те оставят следа в златния фонд на световната археология.

Как стоим ние?

Отговорът идва чрез монографията "Легенди и истини в българската история".