За радостта и езика. Разговор в писма с Георги Господинов

Когато размишлявам за изминалия път, изпитвам удовлетворение от факта, че успях да запазя поезията си незасегната през нашето тоталитарно време. Успях да придам смисъл на живота си и да го направя усмихнат.
Иван Теофилов

Това не е стандартна анкета или интервю, а разговор – припомняне и споделяне… Представлява един диалог в писма, епистоларен роман. Започваме в края на януари 2021 г. и завършваме късно през тревожната есен на 2022 г. Началото ни съвпадна с пандемията, а финалът – с война и дори по-луд свят. Сместихме различни времена и построихме дом от минали моменти, пробуждайки заедно гласове и хора… Съхранявам всички писма, които придружаваха моите отговори. В едно от тях пишеше: „… не знам как биха изглеждали личните ни истории в този ужас“. Надявам се все пак на спасение, Иване. Нямаме друго освен човешките си разкази в такива периоди. Благодаря ти за щедрото пространство на паметта ти, където имаше място за всичко – хора, събития, цели исторически епохи както и отделни дни и следобеди.
Георги Господинов